Но ако не беше — нямаше да стигнеш дотук.

Истината е, че това не е разказ за секс.
А за очакванията.

Всички имаме някаква представа как „трябва“ да се случват нещата.

Срещаш някого.
Разбирате се.
Нещата вървят.

Има логика. Има развитие. Има смисъл.

Поне така си мислим.

После идва реалността.

Разговорите не вървят.
Моментите се разминават.
Нещо все не достига.

Не защото има драма.
А защото просто… не става.

И тук започва най-интересното.

Започваме да обясняваме.

Че е съдба.
Че е знак.
Че „така е трябвало“.

Само и само да не признаем по-неудобното:

че понякога няма причина.

Не е съдба.
Не е грешка.
Не е урок.

Понякога просто е лош тайминг.
Или грешният човек в правилния момент.

И точно това прави живота „претенциозен“.

Не самият той —
а нашият опит да го подредим, да му придадем логика и завършеност.

Да го превърнем в история.

А той не е история.

Той е серия от опити.
Повечето — неуспешни.

„Претенциозният сексуален живот“ няма нищо общо със секса.

Това е животът, в който очакваш всичко да има значение.

И после разбираш, че не е така.

И може би това е единственото честно нещо:

че не животът е объркан…

а представата ни за него.